Световните промени
Ритъмът, с който се развиват световните събития, оставя безгласен и изложен обикновеният човек, особено когато не е свикнал с толкова бурни промени. Събитията го изпреварват без да може  да упражнява контрол, без да може да разбере и управлява, и най-вече да свикне, да се адаптира и да ги насочи в лична полза.
Промените са скоростни, шеметни, унищожителни, като циклон, който събаря, изкоренява каквото до сега с усилие и труд и родителска кръв е създадено. Това е унищожително земетресение, което удря нeoчаквано, превръщайки в развалини планове, надежди, oчаквания, институции, перспективи и видения.
Институциите, които да момента оформяха и пазеха човешките равноправия, създавайки общество с принципи и власти, с цялата известна политическа, икономическа, дори религиозна система, опазвайки човека във всички сфери, за да се чуства той опазен и сигурен, се срутват.
Ако за момента разпалим спомените си, ще си признаем, че в миналото близко и далечно съществуеаха много предупредителни гласове за настоящето зло, както и ние които четем Библията знаем, че в последно време ще дойдат „лоши времена“. Да уточним, че лошите времена не се отнасят до земетресения, библейски разрушения, потоп и други природни бедствия (ще има и такива), но „тежки времена“ означава остъпничество на човека в най-висша степен от библейският израз „възгордя се над всичко божие и почтено“, като глобалността на нарушението се започва и оформя от човешката гордост, надменност и сребролюбие. Предателство, празнословие, сладострастие, непримиримост, неудържима алчност и т.н., които ни открива светото послание.
Следователно на човека се дължи срутването на всякакви ценности, в резултат на което  се намира пред пропаст, в хаус, по никакъв начин не може да ги възпрепятства, защото той самият издяла материалният си свят, огъвайки се пред суетата си и необузданата си сетивност, с всички резултати,  в следствие на които  завършва окован в собствената си зверска самосъздадена безобразност.
Сега в отчаяние търси останките от цивилизация от миналото, може би да открие някаква подкрепа ,някаквии принципи, които да усвои и да се самоопредели. Всеки може да констатира че циливизованата част окончателно е изчерпана, защото е прахосана и банкрутирала и не може да предложи, нито да поддържа познатата човешка личност от миналото до днес.
Развитието на фактите излагат на сериозно съмнение самосъзнанието, самоопределянето, самостоятелността… че живее и съществува всичко историческо, на практика съществуващо до сега, всичко се променя към не известна посока, по причина на структурни, а не конституционни промени, както в миналото.
Всичко пред нас започва нов път на развитие, без връщане назад, една окончатена промяна която променя времена, закони, епохи, и със боязън и напълно безсилни следим развитието на събитията, които започнаха и са начало на края на историята, която ще доведе до края на този век и ще се усъществи със земетресения, потоп, самоубийства, епидемия, глад и други смъртоносни средства.
Тези бедствия са „жетвата“, която човешкото племе от много хилядолетия е сяло. Плодовете на омраза, отцепничество, партизанство, вражество към Бог създадел, който с голяма любов и дълготърпение издържа творението си, следейки и питайки. „Обходете улиците на Ерусалим и вижте сега, и разберете и потърсете по площадите му дали ще намерите човек, дали има някой, който да върши правда, да търси истина; и Аз ще простя на този град“.

Въпреки предупрежденията стигнахме до безизходица, настъпи часът на жетвата, ще заработи закона на „сея и жъна“, защото посяхме вятър, жънем циклон, посяхме грях и жънем смърт, посяхме в плътта, жънем щети.

Пред нас е непознат спектър от факти, нашето присъствие е една незначителна и безстойностна цифра, една презряна единица, в анонимното консумативно множество…

Има ли изход? Има ли избавление? Не съмнено да. Точно до широкият път, водещ към смъртта, към загуба, който болшинството следва, се намира „тесният“ път, който води към живота. Към истинската реалност. Божествена надежда, небесната перспектива, блаженство, със сигурност и безопасност, не само за временният преминаваш живот но и в цялата вечност. „Аз съм пътят ,истината и животът“, това каза Христос и никой друг. Това потвърди Христос давайки живота си на кръста за нас. Той плати с живота си, с кръвта си, нашият дълг и вина, за да ни освободи от настоящият лукав век. За да ни помири с Бог Отец, за да ни присъедини в неговият план, в неговата вечна воля за нас, дарявайки ни небесната страна за вечността.

Покаяние и вяра са предпоставките за да протегнем ръка към Него, простички истини от сърце, познавайки че никъде не можем да намерим спасение, само при Този, който умря за греховете ни и възкръсна за оправданието ни, и сега е жив! И спасява всеки който се покая за греховете си.

Дано да се обърнат много хора.





С Христова любов.
 
Атанас Кобадзидис